И докато малкият заек поглеждаше над Слънчевата поляна, сякаш под топлите лъчи на г-н Весело слънце кафявата трева се превърна в нежно зелено и дърветата започнаха да мърморят на вятъра полузабравената песен на лятото. "Ура, ура!" - извика малкият заек и отскочи до Старото патическо езерце, за да провери дали дядо Булфрог е излязъл от скривалището си долу в калното дъно. Старият дядо Булфрог нямаше да настине смъртта си от студ, като излезе твърде рано, нито Теди Костенурка. Те знаеха по-добре, тъй като ледът все още се носеше на големи парчета по повърхността на водата и старото мелнично колело още не беше започнало да се обръща.